Кайсия Ориндж Ред

Кайсия Ориндж Ред (Orange Red) e немски сорт.
Устойчив на късни пролетни мразове.
Дървото има силен растеж.
Сорта се самоопрашва.
Плодовете са много едри достигат до 50 грама, яйцевидно удължени, с лъскава до златисто оранжево червена окраска. Плодовото месо е тъмно оранжево, плътно, сухо със слаба киселинност.
Плодовете са подходящи за преработка, но ранното им узряване и атрактивната външност ги правят изключително подходящи за прясна консумация.
Зрее втората половина на юли.

 

Разгледайте и останалите сортове кайсии с които разполага Лицензиран Овощен Разсадник "Иван Димов" град Варна.

Козерска череша

 Козерска череша е създадена в Полша.
Цъфтежът е късен.
Цветовете са устойчиви на късни пролетни студове.
Родовитостта е много добра.
Сорта е пригоден за механизирана беритба.
Плодовете са едри, сърцевидни, тъмночервени и лъскави.
Плодовото месо е светлорозово, хрупкаво, плътно.
Плодовият сок е светлочервен.
Плодовете узряват в края на юни.
Понасят транспортиране.
Подходящи са за консумация в прясно състояние и за преработка в компоти.

Разгледайте и другите сортове череши с които разполага разсадника.

Костюженска кайсия от разсадник Иван Димов гр.Варна

 Произход и разпространение.

Произлязъл е от семена, получени от свободно опрашване на сорта Еревани в Молдавския научноизследователски институт по овощарство, лозарство и винарство от А.А.Петросян. Разпространен е в Молдовия и Румъния. Основен стандартен сорт, масово разпространен у нас.

Агробиологична и екологична характеристика.

Дървото е умеренорастящо, с широкоразлата корона. Клоните са гарнирани добре с обрастваща и плододаваща дървесина. Цъфтежът е ранен. Започва да плододава четири години след засаждането. Плододава изобилно. Средно чувствителен е на ранно кафяво гниене и бактериална сачмянка, чувствителен е на късно кафяво гниене, силно чувствителен на сачмянка и шарка. Чувствителността му на ниски температури е над средната. Плодовете узряват в края на второто десетдневие на юли, около една седмица след Унгарска кайсия. Те са едри (50 х 51 х 49 мм), със средно тегло 48 гр., плоскояйцевидни. Кожицата е оранжева, с руменец на огряната страна, отделяща се от месото. Месото е оранжево-жълто, средно твърдо, нежно, сочно, кисело-сладко, с типичен кайсиев аромат, с отлично качество. Костилката е едра (28 х 22 х 15 мм), със средно тегло 2,9 гр., съставляващо 6,2 % от теглото на плода, отделя се от месото, тъмнокафява. Ядката е сладка, със средно тегло 1,2 гр.

Технологична характеристика.

Плодовете издържат на манипулация и транспорт, когато се прибират в начало на зреене. Подходящи са предимно за консумация в прясно състояние и преработка в нектар, но от тях се приготовлява и добър компот, конфитюр и други производства.
 Разгледайте и другите сортове кайсии, които предлага разсадник Иван Димов гр.Варна в Сайт Разсадник Иван Димов Варна.

Евмолпия, винен сорт, известен като Тракийски Мавруд от разсадник Иван Димов гр.Варна

Евмолпия известен и като Тракийски мавруд е червен винен  сорт грозде, селектиран в България чрез кръстосване на сортовете Мавруд и Мерло от Д.Бабриков и С.Кукунов. Признат е и е райониран от ДСК през 1991 г. Насаждения има и в Сащ и Австралия.
Лозите имат умерен до силен растеж и висока родовитост. От декар се получават 1500 - 2000 кг. грозде. Сортът има повишена устойчивост на студ. Гроздето узрява около началото на септември и има висока захарност.
Гроздът е голям до много голям, коничен, разширен в основата, понякога с крила, средно плътен. Зърното е дребно, овално, сладко-кисело, със сочна консистенция. Кожицата е тънка, жилава, обагрена в тъмно червено до черно-виолетово, покрита с восъчен налеп. месото е сочно, с неутрален вкус.
От сорта се произвеждат висококачествени червени вина. Те съзряват бързо и са годни за консумация още в годината след гроздобера. Имат плътен рубиненочервен цвят, слаб плодов аромат и хармоничен вкус, по който много приличат на добрите маврудови вина.

Молдова, десертен сорт от разсадник Иван Димов гр.Варна

Сорт Молдова е десертен сорт грозде - комплексно устойчив.

Създаден в резултат на междувидова хибридизация от сортовете Гузала карахСей вилар 12375 в Кишиневския институт по лозарство и винарство. Отнася се към среднозреещите или къснозреещите сортове (в зависимост от условията, при които се отглежда). Узрява около 15-25 септември. В някой по-северни райони и с по-голяма надморска височина в отделни години може да не успее да узрее напълно. Листата са средно големи, слабо нарязани, почти целокрайни, 3-5-делни. Цветът е двуполов, гроздът цилиндрично-коничен или коничен, полусбит, средно голям. Средната маса на 1 грозд е 385г. Отделни гроздове могат да достигнат тегло и до 1 кг. Зърно - едро (25/19мм), яйцевидно, тъмновиолетово, с плътен восъчен налеп. Кожицата обикновено е дебела, плътна, здрава и интензивно обагрена (характерен белег за сорта). Месестата част е хрупкава. Вкусът е неутрален. Растежът е силен, не понася сгъстяване. Лозите от сорт Молдова са силно растящи, поради което трябва да се внимава при избора на схема за засаждане. Сгъстяването при него е неприемливо, тъй като в такъв случай се наблюдава изресяване и съответно намаляване на добива. Гроздовете стават рехави и сравнително малки. Подходящи за него са високостъблените и асмовидните формировки със свободно разположение на прираста. Леторастите се разполагат хоризонтално. Сортът Молдова проявява най-добре своите стопански качества при хоризонтално разположение на едногодишния прираст при асмовидно отглеждане.  В този случай гроздовете и зърната достигат своите максимални размери. Така на 8-а-10-а година при асмовидно отглеждане, добри почвено-климатични условия и разстояние на засаждане 4х5 м се получават добиви от 150-170 кг от една лоза с добре развити и оформени рамена, кордони и едногодишен прираст. Вертикалното разположение на едногодишния прираст при този сорт не е за предпочитане, тъй като стимулира още повече и без това силния растеж на лозите и е в ущърб на добива, който трябва да се получи. При вертикалното разположение на едногодишния прираст също може да се получи висок и качествен добив, ако бъде постигнато оптимално съотношение на едногодишния прираст и натоварването на самите лози. За съжаление това не винаги се получава. Лозите от този сорт не понасят както претоварване, така и недостатъчно натоварване с плодни звена. Болестите не го плашат. Лозите от сорт Молдова встъпват рано в пълно плододаване. Обичат топлите, добре обезпечени с вода и хранителни вещества почви. Сортът е чувствителен към варовитите почви. Чувствителността му към ниски зимни температури е средна. Към гъбните болести е с повишена устойчивост. Против мана практически не се води никаква химическа борба, а срещу оидиум в отделни години с повече превалявания са необходими само 1-2 пръскания. Притежава също повишена устойчивост към кореновата филоксера, поради което позволява да се отглежда на собствен корен в личното стопанство, дори там, където има компактно наличие на коренова филоксера в почвата.  Устойчивостта му към сиво гниене и антракноза също е повишена. Към болестта екскориоза е неустойчив. Може да се съхранява дълго. Гроздето от сорт Молдова притежава високи пазарни качества, добра транспортабилност и е подходящ за консумация в прясно състояние и съхранение. Може да се съхрани до март-април на следващата година. Гроздовете могат да се запазят добре също и върху лозите. При презряване транспортабилността и съхраняемостта му значително се понижават.

Флайм сидлес без семков червен сорт от разсадник Иван Димов гр.Варна

Флайм сидлес Сортът Флайм сидлес е създаден в Опитната станция в Дейвис - Калифорния (САЩ). Размножен е в Калифорния и Италия. В България е внесен през 1984 г. и е засаден на малки площи в района на Пловдив, Бургас, Стара Загора и др.

Листът е средно голям до голям, петделен, плътен, кожест, нагънат между главните нерви. Опашният вряз е отворен, лировиден. Дръжката на листа е средно дълга, бледовинено оцветена.

Гроздът е много голям, разклонен, полусбит до рехав. Дръжката му е дълга, дебела, жилава. Средната маса на един грозд е 370 г, като отделни гроздове достигат до 850 г.

Зърното е средно едро, овално до сферично, понякога слабо сплеснато на върха. Кожицата е средно Дебела, крехка, червена до тъмночервено-виолетова.

Консистенцията е месеста. Вкусът е хармоничен, неутрален. Зърното е без семена или със слабо развити семена. Откъсва се заедно с дръжчицата. Средната маса на едно зърно е 2-3 г.

Сортът Флайм сидлес се отнася към групата на ранните сортове грозде. Гроздето му узрява около средата на август.

Лозите са силно растящи, с добра родовитост. При стъблена формировка изисква смесена резитба на чепове с по 2 очи и плодни пръчки с по 10-12 очи. Средният добив от лоза е 6-7 кг, а от декар - 1800-2000 кг. Подходящ е за асмовидно отглеждане. Сортът не е склонен към изресяване и милерандаж. Не е устойчив на ниски зимни температури, на мана и на оидиум. Гроздето му е практически устойчиво на сиво гниене. Има добър афинитет с подложките. Развива се най-добре върху богати и плодородни почви. Изисква напояване.

По механичен състав на гроздето Флайм сидлес е типичен безсеменен десертен сорт. Процентът на зърната в грозда е голям. Кожиците съставляват малка част от масата на зърната. Съдържанието на захари в гроздето при физиологична зрелост е от 16 до 18%, а титруемите киселини са 6-6,5 г/л. Гроздето е с много добра транспортабилност и запазва дълго време външния си вид. То е предназначено основно за производство на стафиди и по-малко за консумация в прясно състояние поради по-дребните му зърна. Получените стафиди имат добри вкусови качества.

Флайм сидлес може да се отглежда при надморска височина до 600-700 м.

Хамбурски мискет, червен десертен сорт от разсадник Иван Димов гр.Варна

Получен е чрез кръстосването на сортовете Мискет александрийски и Франкентал в края на миналия век в Пировано (Италия).

• Агробиологична характеристика- спада към групата на средноранозреещите сортове (гроздето узрява около първата половина на ІХ). Лозите се отличават със среден растеж. Грозда е средно голям, разклонен, често силно рехав. Зърното е средно едро до едро, овално с тъмносиня, жилава и восъчен налеп кожица. Консистенцията е месеста със силен мискетов аромат. Подходяща за него е подложка 41 Б. Сортът е склонен към изресяване (против изресяване се препоръчва прищъпване на леторастите непосредствено преди цъфтежа).
• Технологична характеристика- захарното съдържание в консумативна зрялост достига около 16 %-17 %, а съдържанието на титруеми киселини е между 5-6 г/л.
• Устойчивост- сравнително устойчив е на ниски зимни температури. Сортът е чувствителен към болести и неприяетли ( напада се силно от оидиум). Гроздето му е сравнително устойчиво на сиво гниене.
• Добив- лозите се отличават с добра родовитост (добива от лоза е между 3-6 кг, а от декар 1000-2000 кг)

Палиери, червен десертен сорт от разсадник Иван Димов гр.Варна

Характеризира се със средно голям до голям грозд, коничен, с едно крило, полусбит до рехав. Зърното на този сорт грозде е много голямо, овално до продълговато, със сочна консистенция и хармоничен и леко тръпчив неутрален вкус. Кожицата е дебела, жилава, тъмносиня, покрита с обилен восъчен налеп. Гроздето узрява през втората половина на септември. Лозите са силно растящи, със средна родовитост при отглеждане на формировките стъблен Гюйо и Мозер, с дължина на плодовите пръчки 10-12 очи. Сортът не е склонен към изресяване и милерандаж, напада се от обикновена и брашнеста мана, но е практически устойчив на сиво гниене. Чувствителен е към ниски зимни температури. Изисква дълбоки, плодородни, свежи почви и напояване. Гроздето от сорта Палиери се използва за прясна консумация, но запазва добрия си външен вид и при оставяне по-дълго време на лозите, и при съхраняване.

Велика, червен десертен сорт от разсадник Иван Димов гр.Варна

Сортът Велика е създаден от ст. н. с. дсн Иван Тодоров в ИЗС "Образцов чифлик" - Русе. Гроздът е голям, коничен до цилиндрично-коничен, рехав. Зърното е много едро, дълго, слабо прищипнато в средата и леко стеснено към върха. Кожицата е средно дебела, крехка, оцветена черно, с плътен восъчен налеп. Консистенцията е хрупкава с хармоничен благороден вкус. Семената са дребни до средно едри, лесно отделящи се при консумация на гроздето. Гроздовете на сорт Велика имат много привлекателен външен вид. По едрина на зърното той превъзхожда всички новосъздадени десертни сортове лози. Характеризира се с висока транспортабилност.

Италия, бяло десертно грозде от разсадник Иван Димов гр.Варна

Италия е десертен сорт грозде селектиран в Италия през 1911 г. от Луиджи и Алберто Пировано, където има по-значително разпространение.
Кръстоска на сортовете Бикан и Хамбурски микет. Разпространен е в почти всички лозарски страни, но не е водещ сорт. В България се среща на малки площи във всички лозарски райони.
Известен е и с имената : Италиански мускат, Мускат Италия, Пировано 65, Голдони.

Лозите са силно растящи със средна родовитост. Лозите се нападат от гъбни болести и неприятели. Чувствителни са на ниски зимни температури. Склонен е на изресяване.
Италия е късно зреещ сорт. Гроздето узрява през втората половина на септември.
Гроздът е среден до голям (17,9/10,6 см), коничен, полусбит, понякога разклонен. Средната маса на един грозд е 210-420 г. Зърната са много едри (23,8/20,6 мм), продълговати с изпъкнали страни. Кожицата е тънка, жилава, златистожълта, понякога с ръждиви петна от огряната от слънцето страна, с изобилен восъчен налеп. Консистенцията е месесто-сочна, с хармоничен силен мискетов вкус.
Италия е типичен десертен сорт. Гроздето му натрупва достатъчно захари (16-18 %) при умерено съдържание на титруеми киселини (5-6 г/дм3). Издръжлив е на дълъг транспорт и съхранение.

Болгар, бял десертен сорт грозде от разсадник Иван Димов гр.Варна

Болгар е бял десертен сорт грозде и се счита за най-ценният десертен сорт грозде в България.

Болгар се използва главно за прясна консумация. Има произход от Мала Азия. Широко разпространен в България, Гърция, Турция, Италия, Испания и Австралия.

Познат е още с имената : Карабурну, Афуз Али, Датие де Бейрут, Болгар, Алепо, Розаки, Розакия, Розети, Реджина и др.

Лозите, на които расте БОЛГАР дават най-добра реколта, ако се отглеждат на дълбоки, свежи, хумусно-карбонатни черноземи на льосова основа, канелено-горски и алувиално-наносни почви.

Боледуват от гъбични болести, неприятели и не са устойчиви на ниски зимни температури. При неблагоприятни климатични условия по време на цъфтежа се появяват милерандаж и клейстогамия.

Отличава се с големи до много големи конични, крилати, полусбити до рехави гроздове. Зърната на този сорт грозде са много големи, продълговатоцилиндрични, понякога яйцевидни, хрупкави, с хармоничен вкус. Кожицата е дебела, здрава, но не е жилава, кехлибареножълта, понякога с ръждиви петна по огряваната от слънцето страна.

Под влияние на вегетационните поливки добивът от сорта Болгар се увеличава с 24 - 200 процента.

Виктория, бял десертен сорт от разсадник Иван Димов гр.Варна

Виктория бял десертен сорт е с много едро кехлибарено жълто зърно и голям грозд. Този сорт е сравнително устойчив сорт. Виктория е румънски сорт, създаден от кръстосване на сортовете Кардинал и Болгар. Гроздът е голям, коничен. Зърното е много едро, продълговато. Кожицата е дебела, жилава, жълто-зелена. Консистенцията е месеста и много вкусна. Има добър търговски вид. Издържа на транспорт и продължително съхранение.

Брестовица, бял десертен сорт грозде от разсадник Иван Димов гр.Варна

Произход: Сортът Брестовица е получен в Института по лозарство и винарство – гр. Плевен през 1961 г.  чрез кръстосване на сортовете Италия и Янтър.Утвърден е от през 1982 г.

Разпространение: Разпространен е на малки площи в почти всички лозарски райони на страната.

Гроздът е средно голям (16,4/10,1 сm), полусбит до сбит, коничен, често крилат с едно крило.

Средната маса на грозда е 320 g. Зърното е много едро (27,4/19,6 mm), с продълговато-цилиндрична форма, към върха заоблено, месесто-сочно, с приятен и хармоничен вкус, с лек мискетов тон. Кожицата е дебела, еластична, жълто-зелена до кехлибарено-жълта, с дебел восъчен налеп. Средната маса на зърното е 7,6 g. Отделни зърна достигат и до 15 g.
Агробиологична характеристика: Брестовица е ранозреещ бял десертен сорт. Гроздето му узрява през втората половина на август. Лозите са силно растящи с добра родовитост.
Технологична характеристика: Брестовица е типичен десертен сорт. Гроздето натрупва достатъчно захари (16-18 %) при умерено съдържание на титруеми киселини (6,1-6,7 g/dm3). Издръжлив е на дълъг транспорт и временно съхранение.

Дружба- бяло десертно от разсадник Иван Димов гр.Варна

Дружба, бял десертен сорт грозде - комплексно устойчив.
 Бял десертен сорт грозде Дружба се отличава с висока родовитост и добивност ( добива от лоза е 4,69 кг, а от декар - 1408 кг).
Гроздовете са средно големи. Средната маса е 280 гр.
Зърната са бели, големи и кръгли, 22x23 мм, със средна маса 4 г.
В началото на септември захарността достига 19-21 % при киселинност 6,5-7,5 гр/л.

Лозата и Асмата в двора

Лозите са едно от предпочитаните растения, използвано като източник на богата реколта от плод и добив на вино. Доста често посадена в двора, асмата се вгражда като красив елемент, създаващ битови удобства, а в сянката и се оформя уютен кът и пространство за отмора, раздумки, игри и удоволствие.

При aсмовидните формировки, на лозите се формират стъбла, високи до 2-3 м, а плодните звена и цялата вегетативна маса заедно с гроздето се разполагат върху специално скеле. Родовитостта на лозите при асмовидно отглеждане се повишава. При умело направление на растежа може да се създават мощни лози с обилно плододаване. Когато се полагат добри грижи за тях, достатъчни са 3-4 асми в двора, за да се осигури предостатъчно грозде за едно семейство.
Като лиановидно растение лозата може да се направлява и да се създават най-разнообразни красиви форми. Лозата може да обвива беседки и балкони, да покрива тераси и стобори, да засенчва алеи, да украсява входове на сгради и др. По такъв начин лозата се използва едновременно за получаване на грозде и за украса, като декоративно растение. Когато главното предназначение на асмите е производството на грозде, те се отглеждат върху скеле, което може да бъде хоризонтално или наклонено, но така, че южната страна да бъде по-висока, за да се огрява гроздето. Ако лозите ще се използват и за декоративна цел, височината на стъблата и броят, разположението и дължината на кордоните се определят от конкретната цел, която сме си поставили – покриване на беседка или алея, украса на жилище, балкон и т. н. Във всички случаи е необходимо да се осигури добро прикрепване на стъблата, кордоните и плодните звена (плодните пръчки). Зелените леторасти може да се привързват, но в повечето случаи се оставят свободно.
При засаждането лозата се реже на чеп с 2 очи. На втората година горната пръчка се премахва изцяло, а долната се реже на чеп с 2 очи. При филизене се запазва само един летораст. Той се привързва редовно на подпора и се колтучи. Целта е да се получи права пръчка с дължина над 2 м. На третата година пръчката се изрязва на 6 до 8 очи над височината на скелето, като върхът й се извива и се привързва върху хоризонталната част на скелето. Всички леторасти по вертикалната част на пръчката (стъблото) се филизят, а леторастите по хоризонталната част (кордона) се прореждат през един, като крайният ще послужи за продължител на кордона. На четвъртата година пръчките по кордона се режат на чепове с 2 очи, а продължителят – на 6-8 очи. Леторастите по него също се прореждат и ако е необходимо, се оставя пак продължител, докато кордонът достигне края на чардака.
По такъв начин на лозата се формира един кордон с чепове, а по-късно и рамена върху кордона. Когато лозите са засадени на по-големи разстояния в реда – 1,50 м и повече, може да се формират два или повече кордони на всяка лоза. Ако лозите не се развиват буйно, вместо кордон на върха на стъблото се формират 1-2 малки рамена, върху които се създава по едно плодно звено с чеп и плодна пръчка (по типа Гюйо).
След формирането рязането на асмите сравнително лесно. Върху кордоните през 15-20 см се създават малки рамена. На тях ежегодно се оставят чепове с по 2 очи от долната пръчка, а горната се премахва през стария чеп.
При сортове грозде с по-ниска родовитост на основните пъпки (като Болгар, Италия и др.) на някои от рамената наред с чепа се оставя и плодна пръчка с 10-12 очи, която се извива встрани от кордона и се привързва към скелето.
При следващата резитба на асмите плодната пръчка се премахва, а новата плодна пръчка се оставя на друго рамо. Броят на пръчките зависи от силата на лозата и варира от 2-3 до 5-6 и повече.
Много важно е оставените плодни звена по брой и разпределение да позволяват равномерно гарниране и запълване на празните места по скелето. Когато лозите са оформени без кордони, а само с 1-2 къси рамена, резитбата се извършва по типа Гюйо.
В много случаи броят на кордоните на една асма е неоправдано голям. Върху скелето се създава гъста мрежа от кордони. Причината за това вредно явление е, че не се поддържа правилно възприетата резитба с къси плодни пръчки. Старите пръчки трябва да се премахват ежегодно, а не да се създават нови плодни звена по тях. Трябва да се следи също рамената да не се разраснат много, а навреме да се подмладяват.
Многогодишни органи на лозата.
Стъбло, кордон и рамена.
Стъбло
Най-важната част на растението.За такова се счита частта, която започва от повърхността на почвата до първото разклонение. Вида на стъблото зависи от региона, в който се намира, от грижите полагни за него и от предназначението на лозата.
Дължината на стъблото може да бъде различна. Има различни сортове лози, които могат да са късостъблени, средностъблени и високостъблени.
Кордон
За него има няколко начина на разположение. Единия начин е едностранно, като дължината му тогава е равна на разстоянието между двете лози в един ред.
Другит начин на разположение е двустранно като дължината тогава намалява. Когато лозата се отглежда върху специална конструкция или така нареченото асмовидно отглеждане тя може да има 3 или 4 кордона.
Рамена
Те са много къси многогодишни органи на лозата. Формират се като разклонения на стъблото или се разполагат върху кордоните.
Броя и големината на рамената зависят от силата на лозата и от начина, по който е формирана. Кордоните са многогодишни дълги разклонения на стъблото, като най-често се срещат в хоризонтално положение. Броят големината и разположението им зависи от мястото, където се развива лозата и от начина, по който се формира лозата или по-точно начина, по който се прилагат резитбите върху нея.
Двугодишни части на лозата
Чепът, стрелката и плодната пръчка са двугодишни части на лозата, които се получават в зависимост от начина, по който е отрязана едногодишната пръчка.
Чеп
Когато едногодишната пръчка е изрязана и на нея остават от 1-3 очи тя се нарича чеп.
Стрелка
Когато е подрязано по такъв начин, че остават от 4-7 очички едногодишната пръчка се нарича стрелка.
Плодна пръчка
Едногодишна пръчка подрязана на 8-10 и повече очи носи наименованието плодна пръчка.
Тези няколко понятия много се използват по време на резитбата. В практиката могат да се срещнат и множество други и различни термини. Наименованието на плодната пръчка може да се срещне още като майка, чобанка и др. Чеповете могат да се срещнат под името заместители. Тези три части на лозата образуват плодното звено на лозата. Броят им зависи от силата на лозата и от начина на извършените резитби.
След презимуване, през пролетта от оцелелите пъпки се образуват леторасти, които в началото се наричат филизи.
Леторасти/филизи
По време на развитие на по-зелените леторасти се развиват листа, пъпки, колтуци, съцветия и мустаци. През един вегетационен период леторастите на една лоза могат да достигнат 4-5 м.
Лакомци са такива леторасти, които се развиват от старата част на лозата.
Колтуци
Страничните разклонения на леторастите. Развиват се в пазвите на листните дръжки във всеки възел. Слабите колтуци изсъхват и окапват заедно с листата.
Резитба на лозата – видове цветове и пъпки.
При лозата се срещат различни видове пъпки: летни , ъглови, спящи, черно око и зимни очи .
Летните пъпки се образуват през пролетта или лятото, като се образуват по леторастите в пазвите на листата. Дават началото на колтуците и на страничните леторасти. Те прорастват през следващия вегетационен период. Зимните очи се образуват също през вегетационния период на растението, срещат се в основата на колтука, но за разлика от летните пъпки не прорастват същата година, а на следващата пролет, след като са презимували студените зимни месеци. Те са от една главна и няколко резервни пъпки и за това се наричат очи.
Моделиране на дворната асма
При дворната асма е правилно да се формират стъбла, високи до 2-3 м, а плодните звена и цялата вегетативна маса да са върху специално скеле. При добро „управление“ може да се родят мощни лози с обилно плододаване. Ако не е предимно за сянка, върху скелето не бива да има гора от кордони.
ОСОБЕНОСТИ, КОИТО НЕ СА ЗА ПРОПУСКАНЕ:
Скелето – хоризонтално или наклонено, трябва да се изгради така, че южната страна да бъде по-висока, за да се огрява гроздето.
При засаждането лозата се реже на чеп с 2 очи. На втората година горната пръчка се премахва изцяло, а долната се реже на чеп с 2 очи.
При филизене се запазва само един летораст, който се привързва редовно на подпора и се колтучи. Целта е да се получи права пръчка с дължина над 2 м.
На третата година пръчката се изрязва на 6 до 8 очи над височината на скелето, като върхът й се извива и се привързва върху хоризонталната част на скелето.
Всички леторасти по вертикалната част на пръчката се филизят, а леторастите по хоризонталната част се прореждат през един.
След формирането рязането на асмите е лесно – върху кордоните през 15-20 см се създават малки рамена, а на тях ежегодно се оставят чепове с по 2 очи от долната пръчка, а горната се премахва през стария чеп. При следващата резитба на асмите плодната пръчка се премахва, а новата плодна пръчка се оставя на друго рамо. Броят на пръчките зависи от силата на лозата и варира от 2-3 до 5-6 и повече.
Старите пръчки трябва да се премахват ежегодно, а не да се създават нови плодни звена по тях. Трябва да се следи рамената да не се разраснат много, а навреме да се подмладяват.
Засаждане
Подходящото място на асмата е огряваната част от двора, но това не винаги може да се случи. Много често лозите се посаждат на мястото, ковто сме решили да превърнем в така желания кът.
Започва се с зкопаването на дупки с ширина 40 см, а дълбочината да е по-голяма поне с 10 см от дължината на лозичките. Вместо дупка за всяка лозичка може да изкопаете канавка. Тогава горния почвен пласт отхвърляте на едната страна, а долния – на друга. На дъното насипете рохка пръст, примесена с прегорял оборски тор. Върху този пласт полагате корените на лозичката. Заривате най-напред с почвата от горния слой и допълвате с почвата от долния. Засаждат се на такава дълбочина, че мястото, където е присадена лозичката, да е наравно на почвената повърхност. Леторастите на лозичките режете на чепчета с две очи и над всяка правите купчинка с пресята рохка пръст.
Когато се засаждат в единични дупки, разстоянието между лозичките е обикновено 1,5 м. Когато асмите ще покриват алеи или площадки, се засаждат от двете страни на определеното разстояние, но се разполагат така, че от единия ред да са по средата на разстоянието от другия ред (шахматно).
Конструкцията на асмалъка
Нея правите според мястото, като се съобразявате доколкото можете с правилата, конструкцията да е висока поне 2,20м-2,60.
Материалите за изработка са предпочитаните от вас или тези скоито разполагате, Трябва само да изградите стабилно опорно скеле и да повдигнете южният му край. Може да оформите и като тунел, ако целта ви е да покриете например преход между две сгради или от къщата до улицата или да оформите балкона или терасата си.
Резитба
Реже се първо на 2 очи
При засаждането режем най-добре развития летораст на две очи, а ако има други, премахваме ги. От двете очи израстват два летораста. Привързваме ги редовно към опорен кол. Височината му превишава малко или поне е колкото височината на опорната конструкция. При добри грижи (поливане, подхранване, филизене, колтучене) развилите се от чепчето два летораста достигат дължина 2-3 м, може и повече, т. е надхвърлят височината на носещата конструкця. При резитбата на следващата година по-силния летораст запазваме, а другия премахваме. Ако и двата летораста не са достигнали височината на носещата конструкция, режем пак на чеп с две очи. (снимка) Целта е да се получи силен летораст, достигащ желаната височина. Може и да не се извършва такава резитба, а да се постигне постепенно удължаване. Тогава избраният летораст се реже над добре развито око, като се премахва само слабата му горна част. Това обаче не е за препоръчване.
Оформя се кордон
Когато избраната пръчка достигне височината на носещата конструкция, при следващата резитба я извиваме по хоризонталната част и я режем на 6-8 очи, броени от мястото на извивката. Тази част е кордонът. Всички очи по вертикалната част (стъблото) премахваме. През лятото унищожаваме и всички филизи по стъблото, а леторастите по кордона прореждаме през един. Крайният запазваме за негов продължител. На следващата година пръчките по кордона режем на чепчета с по две очи, а продължителя – на 6-8. С него постъпваме по същия начин – съкращаваме го на 6-8 очи и прореждаме филизите през един, а последния запазваме за продължител. Така постъпваме и през следващите години, докато получим кордон с желаната дължина. Тя не бива да е повече от 2-2,5 м. Когато лозите са засадени на подходящото разстояние една от друга, между кордоните се получава пространство, което се запълва с кордоните от засадените срещуположно лози. Ако лозите са засадени на по-големи разстояния, на всяка от тях може да се формират по два кордона. Удължаването на кордоните трябва да става постепенно, като се режат на 6-8 очи.
Ежегодна резитба
С оформянето на кордона покаралите от него пръчки режем на чепчета с по две очи. От тях израстват по два летораста. При следващата резитба горния премахваме, като режем през средата на стария чеп. Долния съкращаваме на чепче с две очи. На следващата година постъпваме по същия начин.
Така постепенно се оформят разклоненията по кордоните.
Това са рамената, които след всяка зимна резитба завършват с чепче с две очи. Това е достатъчно за поддържането на формировката. Малко повече умение и предвидливост са нужни при т. нар. смесена резитба. Работата е в това, че някои сортове, като Болгар, Италия и др. имат по-слаба родовитост на ниско разпложените очи, тези, които остават на чепчето. Още при покупката на лозичките, запознавайки се с качествата на сорта, трябва да обърнете внимание дали той се нуждае само от къса резитба или подходяща за него е смесената. При сортовете, нуждаещи се от смесена резитба, се оставят дълги плодни пръчки с по 10-12 очи. За тази цел служи горната пръчка, развила се от чепчето, а долната се съкращава на чепче с две очи. Оставят се и по-къси пръчки – с 3-6 очи. Тях лозарите наричат стрелки. Броят на дългите плодни пръчки и стрелките върху един кордон може да бъде различен. Това ще прецените, като се съобразите със силата на лозата. Не трябва да са много, за да не се изтощава растението и да не се получи силно сгъстяване. Гъстотата е условие за развитие на гъбните болести по лозата, а и слънчевите лъчи не проникват до провисналите гроздове и така узряването им ще е затруднено.
Дългите плодни пръчки при следващата резитба задължително се премахват и на рамото се оставя само чепче с две очи. Нови дълги плодни пръчки може да се запазят на друго място.
Как да се справим сами с резитбата на лозата?
С помощтта на ножицата и триона на лозата може да бъде придадена различна форма, но в двора най-често се отглежда формирана като асма. Неподходяща за промишлено производство на грозде, асмата се вгражда като красив елемент в облика на жилището и в същото време дава богата реколта. Редом с това предлага и битови удобства. Сянката и е великолепно място за отдих, игри и приятни разговори.

Лицензиран Овощен Разсадник "Иван Димов" град Варна разполага с богат асортимент от лозов посадъчен материал. Заповядайте на адрес град Варна бул 3 март до магазин Алати всеки ден включително събота и неделя от 7 до 17 часа. или директно в разсадника.

Начин на засаждане на лози

Засаждането на лозите може да се извършва през есента и през пролетта. Установено е, че при есенното засаждане се получава по-висок процент на прихващане и по-силен растеж на лозите през първата година. Пролетното засаждане се приема у нас като по-масова практика. Най-добре е то да се извърши през втората половина на март и началото на април, щом е възможно да се работи.

Преди засаждането, корените на лозите се накисват във вода един-два дни, за да се освежат. Това мероприятие е задължително, когато засаждането се извършва през пролетта. Подготовката на лозите за засаждане става по следния начин:

- запазват се всички добре развити корени, разположени в основата на подложката;

- корените се подрязват на дължина от 6 до 8 см;

- наранените и повредените корени се отстраняват до здрава тъкан;

- всички корени, развили се от по-горните възли се премахват до основата;

- пръчката, развила се от калема се реже на 2 видими пъпки (очи);

- ако са покарали повече пръчки, се избира тази, която е по-силна и има по-добро разположение, останалите се премахват;

 При невъзможност закупените лози да се засадят веднага, временно могат да се съхранят в избено помещение при температура, която не се понижава под 0°С. Кореновата система се покрива с влажен, чист, речен пясък, който периодично трябва да се навлажнява. Ако не се разполага с пясък е възможно корените да се покрият и с влажна почва. 

Засаждането на лозата може да се извърши по няколко начина: в ямки, със садило, с хидробур, чрез отваряне на бразди, с посадъчна машина и др.

Засаждането в ямки е най-разпространения начин у нас. При него прихващането на лозите е много добро. Изкопаването на ямките се извършва по следния начин:

Фигура 1 - Лоза с повече от един летораст

 

Фигура 2- Подготовка на лозата за засаждане

2.1 Лозата преди подрязване

2.2 Лозата след което е подготвена за засаждане

- ямката се изкопава на отбелязаното с маркирна тел място с лопата на дълбочина 40 см. и ширина 25-30 см;

- в основата на ямката е добре да се внесе 1-2 кг добре угнил оборски тор, предварително размесен с рохкава почва;

-лозичката се поставя в ямката така, че корените да легнат върху предварително подготвеното дъно на ямката;

- до средата на ямката се засипва с почва, която се притъпква много добре, след което в ямката се внасят 5-6 литра вода;

- след попиване на водата се дозасипва с почва до горния край на ямката и отново се притъпква добре;

- до самата лоза се забива маркир, който показва къде се намира чепът на засадената лоза;

- важно е при поставяне на лозата в ямката мястото на спойката да се намира на нивото на почвената повърхност;

- над засадената лоза се прави купчина от рохкава почва, която при пролетното засаждане покрива чепчето с почвен слой от 5-6 см., а при есенното засаждане - от 25-30 см; 

Фигура 3 Засаждане в ямка

 

 Лицензиран Овощен Разсадник "Иван Димов" град Варна разполага със следните сортове винени и десертни бели и червени лози:

• Дружба, Брестовица, Виктория, Болгар ,Италия, Велика, Палиери, Хамбурски мискет, Флайм сидлес, Молдова, Евмолпия

Ново в разсадник "Иван Димов" град Варна предлага на своите клиенти облагороден лозово посадъчен материал

Облагороден лозово посадъчен материал от богато разнообразие на винени и десертни бели и червени сортове лози.

Бели десертни

Дружба- срок на зреене: 

20-30.08

Брестовица- срок на зреене:

 15-30.08

Виктория- срок на зреене:

 25.08-10.09

Болгар- срок на зреене:

10-25.09

Италия- срок на зреене:

25.09-10.10

Червени десертни

Велика- срок на зреене:

15-30.08

Палиери- срок на зреене:

20-30.08 

Хамбурски мискет- срок на зреене:

05-25.09

Флайм сидлес- срок на зреене:

25.08-15.09

 Молдова- срок на зреене:

25.09-20.10

Червени винени

Евмолпия- срок на зреене:

20-25.09

Всички сортове лози са придружени от сертификат за качество и фито-санитарен паспорт. 
Предложения асортимент Ви очаква на познатия Ви адрес:
гр.Варна бул.3 Март до магазин Алати, всеки ден включително събота и неделя от 7 до 17 ч.