При aсмовидните формировки, на лозите се формират стъбла, високи до 2-3 м, а плодните звена и цялата вегетативна маса заедно с гроздето се разполагат върху специално скеле. Родовитостта на лозите при асмовидно отглеждане се повишава. При умело направление на растежа може да се създават мощни лози с обилно плододаване. Когато се полагат добри грижи за тях, достатъчни са 3-4 асми в двора, за да се осигури предостатъчно грозде за едно семейство.
Като лиановидно растение лозата може да се направлява и да се създават най-разнообразни красиви форми. Лозата може да обвива беседки и балкони, да покрива тераси и стобори, да засенчва алеи, да украсява входове на сгради и др. По такъв начин лозата се използва едновременно за получаване на грозде и за украса, като декоративно растение. Когато главното предназначение на асмите е производството на грозде, те се отглеждат върху скеле, което може да бъде хоризонтално или наклонено, но така, че южната страна да бъде по-висока, за да се огрява гроздето. Ако лозите ще се използват и за декоративна цел, височината на стъблата и броят, разположението и дължината на кордоните се определят от конкретната цел, която сме си поставили – покриване на беседка или алея, украса на жилище, балкон и т. н. Във всички случаи е необходимо да се осигури добро прикрепване на стъблата, кордоните и плодните звена (плодните пръчки). Зелените леторасти може да се привързват, но в повечето случаи се оставят свободно.
При засаждането лозата се реже на чеп с 2 очи. На втората година горната пръчка се премахва изцяло, а долната се реже на чеп с 2 очи. При филизене се запазва само един летораст. Той се привързва редовно на подпора и се колтучи. Целта е да се получи права пръчка с дължина над 2 м. На третата година пръчката се изрязва на 6 до 8 очи над височината на скелето, като върхът й се извива и се привързва върху хоризонталната част на скелето. Всички леторасти по вертикалната част на пръчката (стъблото) се филизят, а леторастите по хоризонталната част (кордона) се прореждат през един, като крайният ще послужи за продължител на кордона. На четвъртата година пръчките по кордона се режат на чепове с 2 очи, а продължителят – на 6-8 очи. Леторастите по него също се прореждат и ако е необходимо, се оставя пак продължител, докато кордонът достигне края на чардака.
По такъв начин на лозата се формира един кордон с чепове, а по-късно и рамена върху кордона. Когато лозите са засадени на по-големи разстояния в реда – 1,50 м и повече, може да се формират два или повече кордони на всяка лоза. Ако лозите не се развиват буйно, вместо кордон на върха на стъблото се формират 1-2 малки рамена, върху които се създава по едно плодно звено с чеп и плодна пръчка (по типа Гюйо).
След формирането рязането на асмите сравнително лесно. Върху кордоните през 15-20 см се създават малки рамена. На тях ежегодно се оставят чепове с по 2 очи от долната пръчка, а горната се премахва през стария чеп.
При сортове грозде с по-ниска родовитост на основните пъпки (като Болгар, Италия и др.) на някои от рамената наред с чепа се оставя и плодна пръчка с 10-12 очи, която се извива встрани от кордона и се привързва към скелето.
При следващата резитба на асмите плодната пръчка се премахва, а новата плодна пръчка се оставя на друго рамо. Броят на пръчките зависи от силата на лозата и варира от 2-3 до 5-6 и повече.
Много важно е оставените плодни звена по брой и разпределение да позволяват равномерно гарниране и запълване на празните места по скелето. Когато лозите са оформени без кордони, а само с 1-2 къси рамена, резитбата се извършва по типа Гюйо.
В много случаи броят на кордоните на една асма е неоправдано голям. Върху скелето се създава гъста мрежа от кордони. Причината за това вредно явление е, че не се поддържа правилно възприетата резитба с къси плодни пръчки. Старите пръчки трябва да се премахват ежегодно, а не да се създават нови плодни звена по тях. Трябва да се следи също рамената да не се разраснат много, а навреме да се подмладяват.
Многогодишни органи на лозата.
Стъбло, кордон и рамена.
Стъбло
Най-важната част на растението.За такова се счита частта, която започва от повърхността на почвата до първото разклонение. Вида на стъблото зависи от региона, в който се намира, от грижите полагни за него и от предназначението на лозата.
Дължината на стъблото може да бъде различна. Има различни сортове лози, които могат да са късостъблени, средностъблени и високостъблени.
Кордон
За него има няколко начина на разположение. Единия начин е едностранно, като дължината му тогава е равна на разстоянието между двете лози в един ред.
Другит начин на разположение е двустранно като дължината тогава намалява. Когато лозата се отглежда върху специална конструкция или така нареченото асмовидно отглеждане тя може да има 3 или 4 кордона.
Рамена
Те са много къси многогодишни органи на лозата. Формират се като разклонения на стъблото или се разполагат върху кордоните.
Броя и големината на рамената зависят от силата на лозата и от начина, по който е формирана. Кордоните са многогодишни дълги разклонения на стъблото, като най-често се срещат в хоризонтално положение. Броят големината и разположението им зависи от мястото, където се развива лозата и от начина, по който се формира лозата или по-точно начина, по който се прилагат резитбите върху нея.
Двугодишни части на лозата
Чепът, стрелката и плодната пръчка са двугодишни части на лозата, които се получават в зависимост от начина, по който е отрязана едногодишната пръчка.
Чеп
Когато едногодишната пръчка е изрязана и на нея остават от 1-3 очи тя се нарича чеп.
Стрелка
Когато е подрязано по такъв начин, че остават от 4-7 очички едногодишната пръчка се нарича стрелка.
Плодна пръчка
Едногодишна пръчка подрязана на 8-10 и повече очи носи наименованието плодна пръчка.
Тези няколко понятия много се използват по време на резитбата. В практиката могат да се срещнат и множество други и различни термини. Наименованието на плодната пръчка може да се срещне още като майка, чобанка и др. Чеповете могат да се срещнат под името заместители. Тези три части на лозата образуват плодното звено на лозата. Броят им зависи от силата на лозата и от начина на извършените резитби.
След презимуване, през пролетта от оцелелите пъпки се образуват леторасти, които в началото се наричат филизи.
Леторасти/филизи
По време на развитие на по-зелените леторасти се развиват листа, пъпки, колтуци, съцветия и мустаци. През един вегетационен период леторастите на една лоза могат да достигнат 4-5 м.
Лакомци са такива леторасти, които се развиват от старата част на лозата.
Колтуци
Страничните разклонения на леторастите. Развиват се в пазвите на листните дръжки във всеки възел. Слабите колтуци изсъхват и окапват заедно с листата.
Резитба на лозата – видове цветове и пъпки.
При лозата се срещат различни видове пъпки: летни , ъглови, спящи, черно око и зимни очи .
Летните пъпки се образуват през пролетта или лятото, като се образуват по леторастите в пазвите на листата. Дават началото на колтуците и на страничните леторасти. Те прорастват през следващия вегетационен период. Зимните очи се образуват също през вегетационния период на растението, срещат се в основата на колтука, но за разлика от летните пъпки не прорастват същата година, а на следващата пролет, след като са презимували студените зимни месеци. Те са от една главна и няколко резервни пъпки и за това се наричат очи.
Моделиране на дворната асма
При дворната асма е правилно да се формират стъбла, високи до 2-3 м, а плодните звена и цялата вегетативна маса да са върху специално скеле. При добро „управление“ може да се родят мощни лози с обилно плододаване. Ако не е предимно за сянка, върху скелето не бива да има гора от кордони.
ОСОБЕНОСТИ, КОИТО НЕ СА ЗА ПРОПУСКАНЕ:
Скелето – хоризонтално или наклонено, трябва да се изгради така, че южната страна да бъде по-висока, за да се огрява гроздето.
При засаждането лозата се реже на чеп с 2 очи. На втората година горната пръчка се премахва изцяло, а долната се реже на чеп с 2 очи.
При филизене се запазва само един летораст, който се привързва редовно на подпора и се колтучи. Целта е да се получи права пръчка с дължина над 2 м.
На третата година пръчката се изрязва на 6 до 8 очи над височината на скелето, като върхът й се извива и се привързва върху хоризонталната част на скелето.
Всички леторасти по вертикалната част на пръчката се филизят, а леторастите по хоризонталната част се прореждат през един.
След формирането рязането на асмите е лесно – върху кордоните през 15-20 см се създават малки рамена, а на тях ежегодно се оставят чепове с по 2 очи от долната пръчка, а горната се премахва през стария чеп. При следващата резитба на асмите плодната пръчка се премахва, а новата плодна пръчка се оставя на друго рамо. Броят на пръчките зависи от силата на лозата и варира от 2-3 до 5-6 и повече.
Старите пръчки трябва да се премахват ежегодно, а не да се създават нови плодни звена по тях. Трябва да се следи рамената да не се разраснат много, а навреме да се подмладяват.
Засаждане
Подходящото място на асмата е огряваната част от двора, но това не винаги може да се случи. Много често лозите се посаждат на мястото, ковто сме решили да превърнем в така желания кът.
Започва се с зкопаването на дупки с ширина 40 см, а дълбочината да е по-голяма поне с 10 см от дължината на лозичките. Вместо дупка за всяка лозичка може да изкопаете канавка. Тогава горния почвен пласт отхвърляте на едната страна, а долния – на друга. На дъното насипете рохка пръст, примесена с прегорял оборски тор. Върху този пласт полагате корените на лозичката. Заривате най-напред с почвата от горния слой и допълвате с почвата от долния. Засаждат се на такава дълбочина, че мястото, където е присадена лозичката, да е наравно на почвената повърхност. Леторастите на лозичките режете на чепчета с две очи и над всяка правите купчинка с пресята рохка пръст.
Когато се засаждат в единични дупки, разстоянието между лозичките е обикновено 1,5 м. Когато асмите ще покриват алеи или площадки, се засаждат от двете страни на определеното разстояние, но се разполагат така, че от единия ред да са по средата на разстоянието от другия ред (шахматно).
Конструкцията на асмалъка
Нея правите според мястото, като се съобразявате доколкото можете с правилата, конструкцията да е висока поне 2,20м-2,60.
Материалите за изработка са предпочитаните от вас или тези скоито разполагате, Трябва само да изградите стабилно опорно скеле и да повдигнете южният му край. Може да оформите и като тунел, ако целта ви е да покриете например преход между две сгради или от къщата до улицата или да оформите балкона или терасата си.
Резитба
Реже се първо на 2 очи
При засаждането режем най-добре развития летораст на две очи, а ако има други, премахваме ги. От двете очи израстват два летораста. Привързваме ги редовно към опорен кол. Височината му превишава малко или поне е колкото височината на опорната конструкция. При добри грижи (поливане, подхранване, филизене, колтучене) развилите се от чепчето два летораста достигат дължина 2-3 м, може и повече, т. е надхвърлят височината на носещата конструкця. При резитбата на следващата година по-силния летораст запазваме, а другия премахваме. Ако и двата летораста не са достигнали височината на носещата конструкция, режем пак на чеп с две очи. (снимка) Целта е да се получи силен летораст, достигащ желаната височина. Може и да не се извършва такава резитба, а да се постигне постепенно удължаване. Тогава избраният летораст се реже над добре развито око, като се премахва само слабата му горна част. Това обаче не е за препоръчване.
Оформя се кордон
Когато избраната пръчка достигне височината на носещата конструкция, при следващата резитба я извиваме по хоризонталната част и я режем на 6-8 очи, броени от мястото на извивката. Тази част е кордонът. Всички очи по вертикалната част (стъблото) премахваме. През лятото унищожаваме и всички филизи по стъблото, а леторастите по кордона прореждаме през един. Крайният запазваме за негов продължител. На следващата година пръчките по кордона режем на чепчета с по две очи, а продължителя – на 6-8. С него постъпваме по същия начин – съкращаваме го на 6-8 очи и прореждаме филизите през един, а последния запазваме за продължител. Така постъпваме и през следващите години, докато получим кордон с желаната дължина. Тя не бива да е повече от 2-2,5 м. Когато лозите са засадени на подходящото разстояние една от друга, между кордоните се получава пространство, което се запълва с кордоните от засадените срещуположно лози. Ако лозите са засадени на по-големи разстояния, на всяка от тях може да се формират по два кордона. Удължаването на кордоните трябва да става постепенно, като се режат на 6-8 очи.
Ежегодна резитба
С оформянето на кордона покаралите от него пръчки режем на чепчета с по две очи. От тях израстват по два летораста. При следващата резитба горния премахваме, като режем през средата на стария чеп. Долния съкращаваме на чепче с две очи. На следващата година постъпваме по същия начин.
Така постепенно се оформят разклоненията по кордоните.
Това са рамената, които след всяка зимна резитба завършват с чепче с две очи. Това е достатъчно за поддържането на формировката. Малко повече умение и предвидливост са нужни при т. нар. смесена резитба. Работата е в това, че някои сортове, като Болгар, Италия и др. имат по-слаба родовитост на ниско разпложените очи, тези, които остават на чепчето. Още при покупката на лозичките, запознавайки се с качествата на сорта, трябва да обърнете внимание дали той се нуждае само от къса резитба или подходяща за него е смесената. При сортовете, нуждаещи се от смесена резитба, се оставят дълги плодни пръчки с по 10-12 очи. За тази цел служи горната пръчка, развила се от чепчето, а долната се съкращава на чепче с две очи. Оставят се и по-къси пръчки – с 3-6 очи. Тях лозарите наричат стрелки. Броят на дългите плодни пръчки и стрелките върху един кордон може да бъде различен. Това ще прецените, като се съобразите със силата на лозата. Не трябва да са много, за да не се изтощава растението и да не се получи силно сгъстяване. Гъстотата е условие за развитие на гъбните болести по лозата, а и слънчевите лъчи не проникват до провисналите гроздове и така узряването им ще е затруднено.
Дългите плодни пръчки при следващата резитба задължително се премахват и на рамото се оставя само чепче с две очи. Нови дълги плодни пръчки може да се запазят на друго място.
Как да се справим сами с резитбата на лозата?
С помощтта на ножицата и триона на лозата може да бъде придадена различна форма, но в двора най-често се отглежда формирана като асма. Неподходяща за промишлено производство на грозде, асмата се вгражда като красив елемент в облика на жилището и в същото време дава богата реколта. Редом с това предлага и битови удобства. Сянката и е великолепно място за отдих, игри и приятни разговори.
Лицензиран Овощен Разсадник "Иван Димов" град Варна разполага с богат асортимент от лозов посадъчен материал. Заповядайте на адрес град Варна бул 3 март до магазин Алати всеки ден включително събота и неделя от 7 до 17 часа. или директно в разсадника.
Няма коментари:
Публикуване на коментар